Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.
Шрифт:
Интервал:
Закладка:
След около осемнайсет метра коридорът се разделяше, единото му разклонение продължаваше надолу, а другото, с още по-нисък таван, започваше да се изкачва нагоре под също толкова стръмен ъгъл. Макар че искаше да разгледа целия комплекс, Нина реши да послуша Мейси и да тръгне по втория коридор. Дори толкова рано сутринта въздухът в тунелите беше горещ и задушаващ. Мускулите на краката ѝ се възмутиха от стръмния под, но тя продължи да се изкачва, приведена.
- Тук има ли разни скрити капани? - попита Еди.
- Скрити капани ли? - отвърна саркастично Мейси. - Тези неща ги има само в игрите „Тум Рейдър”.
- Така ли мислиш? - обади се Нина и момичето я погледна изненадано. - Няма да е зле някой път да седнеш да прочетеш научното списание „Археология”, вместо разни клюкарски статийки.
- Ама аз го чета! - възрази Мейси. - Е, поне интересните работи.
- То цялото е интересно - обиди се Нина.
- Да бе, все едно може да се сравнява намирането на древни монголски клечки за зъби с откриването на Атлантида. - Еди, който вървеше зад Мейси, се разсмя, вбесявайки Нина още повече.
Но раздразнението ѝ се изпари в мига, в който влезе в нов участък от вътрешността на пирамидата. От коридора, по който се изкачваше, се разклоняваше един хоризонтален проход, и тя се изненада, че изкачването продължаваше. Макар и малко по-широк от предишния тунел, таванът му беше много по-висок, почти девет метра. Великата галерия представляваше дълга сводеста зала, изградена от масивни варовикови блокове.
- Това вече е нещо - каза Еди и се протегна, щом се измъкна от коридора. - За какво служи?
- Има теория, че това е част от противовесната система за повдигане на блоковете към върха, но… всъщност никой не знае - призна Нина. Както много други неща в пирамидите и точното предназначение на Великата галерия си оставаше загадка. Тя погледна надолу към хоризонталния проход. - Там долу се намира „Залата на царицата”, нали?
- Да - отвърна Мейси. В коридора влязоха още туристи, повечето от които искаха да си починат от изкачването, като тръгнат по равния коридор. - Макар че там никога не е имало царица - нейната пирамида е по-малката отвън. Това е просто поредната скучна недовършена погребална зала.
- Още една ли? - попита Еди. - Боже, архитектите им сигурно са си хвърлили папирусите на земята и са ги стъпкали от яд.
- Дори и да е празна, едва ли е скучна - възрази Нина и продължи да се изкачва по стълбите, които излизаха от Галерията. - Майсторската изработка на всичко това е невероятна дори по днешните стандарти, а те са изработили всичко с примитивни инструменти.
- И много роби.
- Не - възрази Мейси. - Строителите всъщност са били умели майстори. Плащали са им. Цялата работа с робите е просто лъжа, която е била разпространена от фараоните след Хуфу, или Хеопс, или както там предпочиташ да го наричаш, за да се изкарат подобри от него. „Да, ние също бихме могли да построим толкова големи пирамиди, ако бяхме използвали хиляди роби” или нещо такова. Хуфу не е бил по-лош от който и да е друг фараон.
- Защо изобщо са решили да строят точно пирамиди? - попита Еди. - Какво ѝ е толкова специалното на тази форма?
- Никой не знае - отвърна Нина.
- Май честичко ще чувам този отговор, а?
- Сигурно е някакъв символ с религиозно значение, но никой не е разбрал точно какво. Но те са вложили много време и усилия, за да усъвършенстват тази форма, като се започне още с най-първите династии. Техните пирамиди са били стъпаловидни като зигуратите41, но с подобряването на инженерните им умения те започнали да ги строят с гладки стени. Един фараон, на име… Снофру, мисля? - Нина погледна към Мейси, която кимна, доволна, че са потърсили мнението ѝ. - Той е построил Червената пирамида в Дашур, която е първата „истинска” пирамида. Била доста голяма - но пирамидата, построена от сина му, е много по-голяма. И ние се намираме в нея. - Тя разпери ръце, за да обхване огромната постройка около тях. - А защо са избрали да строят точно пирамиди… както вече казах, никой не знае.
Те се изкачиха до върха и Нина спря, за да си поеме дъх. Леко се подразни от това, че Мейси като че ли въобще не се беше изморила от изкачването. Друг хоризонтален коридор с нисък таван водеше още по-навътре в гробницата и само след няколко метра стигаше до висока стая. Еди надникна вътре и видя дълбоки бразди, които продължаваха навътре.
- Какво е това?
- Устройство против крадци - отвърна Мейси.
- Нали каза, че нямало скрити капани?
- Това не е точно капан. По-скоро е нещо като врата към подземието. Построили са я, като закачили три огромни каменни блока да висят от тавана. Щом Хуфу бил погребан, те ги пуснали на пода, за да не могат иманярите да стигнат до него.
Влязоха; помещението беше абсолютно празно.
- А къде са каменните блокове?
- Иманярите стигнали дотук - изчурулика Мейси. - Разбили блоковете и влезли право в погребалната зала. Тя се намира ей там. - Тримата хлътнаха в поредния къс зигзаговиден тунел, след което…
…Попаднаха в Царската зала. Погребалната зала на фараона Хуфу, запечатана преди четири хиляди и петстотин години.
- Това ли е? - попита разочаровано Еди. Правоъгълната зала беше с размери дванайсет на шест метра; по-голямата ѝ част бе заета от останките на голям гранитен саркофаг, но освен ковчега без капак, в нея нямаше нищо друго. Дори стените бяха голи, без никакви украшения. - Очаквах нещо по-бляскаво.
- Все пак колегите на Лара Крофт са минали оттук - отбеляза Мейси снизходително. - Ако е била като гробницата на Тутанкамон, цялата стая би трябвало да е пълна със съкровища! - Очите ѝ проблеснаха при мисълта за това.
- Нямало е да има само съкровища - напомни ѝ Нина. - Голяма част от тях ще са били предметите, нужни на Хуфу за пътуването му през Подземното царство, за да се изправи на съд пред Озирис - храна и вода, такива неща. Но да, пак е щяло да има достатъчно съкровища.
Еди отстъпи встрани, за да влязат и останалите туристи, и се облегна на гранитната стена. Известно време наблюдава как Нина оглежда саркофага и после каза:
- Не мисля, че е вътре.
- Знам. Само че не ми се случва често да виждам такива неща, нали?
- Можеше да помолиш египтяните, докато беше в АСН - подхвърли Мейси. - Сигурно щяха да ти уредят частна обиколка.
Нина сви горчиво устни.
- Да, благодаря ти, че ми напомни.
- И кога доктор Бъркли ще се върне на разкопките? Трябва да отидем там - колкото по-скоро говорим с него, толкова по-бързо ще можеш да огледаш разкопките.
- Тя е права - рече Еди.
- Добре - промърмори Нина и неохотно се отдалечи от саркофага. - Но ако отидем там, а него още го няма, ще се ядосам много, че ме накара да си тръгна оттук.
*
И естествено, когато стигнаха до Сфинкса, Бъркли все още не се беше върнал. Очакваха го след трийсетина минути - трийсет минути, които Нина би могла да използва за изследване на Великата пирамида.
Когато най-накрая се появи, бяха минали по-скоро петдесет, а не трийсет минути, което изобщо не подобри настроението на Нина. Но се насили да се държи учтиво, знаейки, че ще има нужда от целия си чар, за да го убеди да я допусне до разкопките. Бъркли излезе от бяла правителствена лимузина, шофьорът му също се появи.
- Хей - прошепна Еди.
- Какво?
- Този го видях на снимките на Мейси. Същия, който беше заснела отблизо.
- По дяволите, прав си. - Придружителят на Бъркли беше доктор Хамди. Погледът ѝ се плъзна покрай Храма на Сфинкса към по-запазения храм на Хафра, който лежеше на юг. Мейси, все още с бейзболна шапка и слънчеви очила сред мотаещите се туристи, се беше приближила колкото смееше до разкопките. - Ако Мейси е права, значи той няма да допусне никого до палатката.
- Малко е късно да се питаме дали е права, не мислиш ли?
- Може пък веднага да разберем - да видим как ще реагира доктор Хамди. - Тя се приближи до Бъркли. Еди я следваше по петите. - Хей, Лоугън! Лоугън! Здравей!
Първоначално Бъркли се изненада, след това я погледна с предпазлива неувереност, преди да осъзнае кой го вика.
- Нина? Какво правиш тук?
- О, на почивка съм - отвърна безгрижно тя. - Решихме да минем и да те поздравим, нали довечера е голямото откриване.
- Утре сутрин, всъщност - предаването на живо започва в четири часа сутринта местно време. - Предпазливостта на Бъркли премина в открита подозрителност. Той не повярва нито за миг, че присъствието им тук е просто съвпадение.
Хамди ги гледаше подозрително.
- Това ваши приятели ли са, доктор Бъркли?
- Колеги - отвърна твърдо Бъркли. - Бивши колеги. Нина, Еди, това е представителят на Висшия съвет за египетски антични ценности, доктор Яби Хамди. Доктор Хамди, това са Нина Уайлд и Еди Чейс, бивши служители на АСН.
Нина забеляза, че Бъркли пропусна титлата ѝ при представянето, но не успя да направи саркастична забележка, защото Хамди заговори: