Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.
Шрифт:
Интервал:
Закладка:
- Значи изток и запад си сменят местата, когато гледаш нагоре или надолу… Щура работа!
- Да, нали? - рече Еди. - Вече не съм досадният стар пръдльо, нали?
- Никога не съм казвала, че си скучен! - възрази тя.
Той изсумтя, но по-нататъшният им разговор беше прекъснат от някакъв служител, облечен в сако от туид, който застана на входа и ги заля с поток от френски думи.
- Съжалявам, приятел - каза Еди, въпреки че двамата с Нина владееха езика достатъчно добре, за да разберат по-голямата част от тирадата му. - Англичани. Е, поне аз съм такъв. Те двете са американки.
- Англичанин и американки. Разбирам. Надявам се, че посещението в Лувъра ви харесва - каза мъжът, който очевидно не се интересуваше какъв ще бъде отговорът. - Боя се, че трябва да ви помоля да напуснете стаята. Една ВИП личност помоли да разгледа зодиака на Дендера насаме.
- О, ВИП? - рече Еди с преувеличена учтивост. - Е, разбира се, че ще се ометем оттук! Нали не искаме един ВИП да дели стаята с някакви си обикновени хорица?
- Мили Боже, не - добави Нина с приповдигнат тон. - Със сигурност ще напуснем залата преди да опетним обонянието на по-висшите от нас с нашите вредни изпарения! - Тя хвана Еди за ръката и двамата се обърнаха към изхода.
На служителя на музея въобще не му беше забавно, още повече след като Мейси избухна в смях.
- Извинявам се за неудобството - рече той през зъби, преди да се обърне към коридора, където явно имаше други хора.
Хванати за ръце и неспособни да сдържат усмивките си, Нина и Еди излязоха в главния коридор.
Но усмивките им се стопиха в мига, когато се озоваха пред Себак Шабан и Боби Кротала.
11.
- Опа! - Еди се съвзе пръв от изненадата. - Радвам се да ви видя тук.
Кротала бръкна бързо в джоба на сакото си от змийска кожа, но Шабан го стрелна със смразяващ поглед.
- Точно така, умен ход - каза Нина, опитвайки се да прикрие нервността си. - Това не ви е „Шифърът на Леонардо”. Не може просто ей така да си вадите змийските зъбки посред бял ден в Лувъра, пред толкова много свидетели.
Служителят поглеждаше несигурно ту едната, ту другата групичка.
- Познавате ли се?
- Не са ни запознавали официално - отвърна Нина със студен сарказъм. - Но да, познаваме се. Господин Шабан, ако се не лъжа. И вашият очарователен приятел.
- Боби Кротала - обади се с провлачен глас спътникът на Шабан. - Съжалявам, че ви пропуснах последния път, ако ме разбирате.
- Кротала? - обади се присмехулно Еди. - Глупости! Не може това да е истинското ти име.
Онзи присви очи.
- Аз съм индианец чероки, задник такъв.
- Какво, една шейсет и четвърта ли? Та ти си по-бял от мен! Прякорът Усойница би ти подхождал повече.
- Знаеш ли - рече Кротала, поклащайки глава, - по-добре внимавай с приказките, когато говориш с пехотинец. Току виж съм ти затворил устата. Завинаги.
- Никой свестен пехотинец няма да си остави косата в такова състояние - отвърна Еди, без да се впечатли от заплахата на американеца. - Бил си позорно уволнен, нали?
- Еди, скъпи - обади се Нина с напрегната усмивка, - ще спреш ли да провокираш човека?
- Разбира се, че ви познавам, доктор Уайлд - каза Шабан. - Всъщност след малката ви каскада при Сфинкса доста голяма част от света ви познава. - Служителят на музея примигна, разпознавайки я. - Както и госпожица Шариф - добави египтянинът, когато Мейси се появи от преддверието. - Дошли сте тук заедно. Колко удобно.
- Защо сме все още тук? - прошепна уплашено Мейси на Нина.
Шабан присви очи съсредоточено.
- Защо сте тук, доктор Уайлд?
- Предполагам, че по същата причина като вас. - Очите ѝ проблеснаха; под мишницата си мъжът стискаше кожена папка, която сигурно съдържаше снимки от сглобения наново зодиак. - От силен интерес към древната астрология.
Очите му се присвиха още повече.
- Много силен.
- Сигурна съм в това. Но всъщност трябва да тръгваме. Ще се видим - надявам се, да не е много скоро, всъщност.
- Знаете ли какво - рече Кротала и отново бръкна в джоба си, - какво ще кажете да ви изпратя до изхода?
- А ти какво ще кажеш да не го правиш? - отвърна Еди с надеждата, че Кротала няма да се досети, че не е въоръжен.
- Всичко е наред, Боби. - Шабан докосна мъжа по ръката. - Остани с мен. Сигурен съм, че ще се срещнем отново. Надявам се - усмихна се той искрено, но злобно, - при по-неофициални обстоятелства.
- Очаквам го с нетърпение - отвърна Еди, продължавайки да стиска дръжката на несъществуващия си пистолет. Двамата с Нина отстъпиха встрани, а Мейси побърза да се скрие зад гърбовете им. Шабан и Кротала стояха като статуи и ги наблюдаваха как стигат до стълбите към долната стая. - Добре, момичета, тичайте!
Те хукнаха към подземната стая, в която по иронично стечение на обстоятелствата бяха изложени предмети, свързани с Озирис, след което бързо се изкачиха по други стъпала към зала, пълна с мумии, привличайки изненаданите погледи на останалите посетители. Еди се обърна назад.
- Не ни е последвал, но се обзалагам, че е повикал екипа горили. - Той разгърна туристическата карта. - Къде е най-близкият изход, по дяволите?
Намериха пътя за навън и се озоваха на площада до източната страна на музея.
- Исусе, наистина трябва да си купя нов пистолет - оплака се Еди.
Нина обаче беше повече заинтригувана от колата, паркирана в близката забранена зона - голям черен джип мерцедес със затъмнени стъкла.
- Дали това не е колата на Шабан?
- Може би - отвърна Еди, повеждайки двете жени към отсрещния тротоар. - Защо? Да не искаш да я претърсим?
- Не, но се питам дали да не тръгнем след нея.
- Тъкмо успяхме да се отървем от него, а ти искаш го последваме? - попита Мейси.
- Не можем да открием пирамидата на Озирис, без да видим целия зодиак - каза Нина. - А той е у Шабан.
Те побързаха да се скрият зад ъгъла. Нина погледна назад. Никой не ги следеше.
- Не е задължително да е неговата кола - обади се Еди.
- Тогава значи сме прецакани. Но в забранената зона паркират само ВИП-ове, така че да изчакаме и да видим.
Оказа се, че това наистина беше колата на Шабан. Десетина минути по-късно египтянинът с белязаното лице излезе от Лувъра. Двамата с Кротала се качиха в мерцедеса.
- Смяташ ли, че е разгадал как да намери пирамидата? - зачуди се Мейси.
- Има само един начин да разберем - отвърна Нина. Джипът потегли. Тя изтича иззад ъгъла и размаха ръце: - Такси!
- По дяволите! - изруга Еди, поглеждайки надолу по тясната улица. - Не очаквах, че дори във Франция тези коли ще са големи.
Нина, Еди и Мейси последваха джипа на Шабан с такси - след като първо успяха да убедят шофьора му, че молбата имsuivez cette voiture!51не еune blague62.Мерцедесът спря пред голяма сграда, носеща логото на Храма на Озирис - пред която, също като пред двойничката ѝ в Ню Йорк, се беше събрала огромна развълнувана тълпа.
- И всички тези хора са дошли тук, за да видят онзи тип Озир? - попита невярващо Мейси. - Знам, че е бил кинозвезда, но моля ви се!
Нина помоли шофьора да спре.
- Защо не си измислиш собствена религия, пък да видим как ще се развият нещата.
Мейси се замисли.
- А не може ли последователите ми да бъдат, да речем, голи до кръста пожарникари? Млади, разбира се.
- Знаеш ли, тази религия ме заинтригува.
- Ей! - изръмжа Еди.
Тримата освободиха таксито и загледаха как Шабан и Кротала напускат мерцедеса, докато облечени в зелени сака мъже им разчистват пътя към входа на сградата. Изчакаха ги да влязат вътре, след което Нина тръгна към тълпата.
- И сега какво? - попита Еди. - Ще ги чакаме пак да излязат?
- Не знам - сви рамене тя. - Но мисля, че не трябва да ги изпускаме от поглед. - Тя огледа тълпата. - Трябва да призная, че този Храм на Озирис възбуди любопитството ми. Интересно ми е също така защо Озир толкова иска да намери пирамидата на Озирис. Трябва да се опитаме да влезем вътре.
- Да не си забравила, че те знаят как изглеждаме?
- Значи ще стоим отзад. Тук има около триста души - ако си държим главите наведени, Шабан и приятелчето му няма да ни видят. А никой друг не знае кои сме.
- Ъ-ъ-ъ…, доктор Уайлд, милиони хора ви видяха по телевизията - възрази Мейси. - А и преди това си бяхте известна.
Нина погледна към близките магазини.
- Добре, може пък да се дегизираме…
*
- Тази дегизировка не струва - прошепна Еди, когато двамата с Нина си намериха места на последния ред в залата, подредена в египетски стил, с две огромни статуи на Озирис от двете страни на входа.
- Съжалявам, но не се намираме в модния квартал на Париж - изсъска му Нина. Единственото, което можаха да намерят, за да прикрият лицата си, бяха бейзболни шапки с надпис „Обичам Париж” над козирките.
От предните редици се надигна развълнуван шум. Тълпата се изправи и започна да ръкопляска на Халид Озир, който се запъти към сцената в дъното на залата, наслаждавайки се на екзалтираните възгласи на последователите си. Зад него вървяха други високопоставени членове на Храма на Озирис, сред които се забелязваха Шабан и Кротала. Еди смъкна козирката по-ниско над очите си.